През м. ноември 2010 г. се навършва една година от функционирането на Дружеството за приятелство България – Хондурас. По този повод Ви предлагаме интервю на Елеонора Магделинова с неговия председател г-н Спас Ташев.
El recién pasado mes de noviembre del año 2010, se celebro en Bulgaria, el primer aniversario de fundación de la Asociación de Amistad Bulgaria- Honduras. En esta ocasión, el Señor Spas Tashev, Presidente de dicha Asociación, tuvo la oportunidad de ofrecer una entrevista a la connotada Periodista Eleonora Magdelinova
- Г-н Ташев, представляваното от Вас дружество е само на една година. В същото време има толкова много създадени организации за приятелства с различни държави. Въпреки това идеите Ви достигнаха до една голяма част от българското общество. На какво се дължи това?
- За този резултат допринесоха два фактора: наличието на добра идея и възможност за представянето и в медиите. Идеята за сближаване с Хондурас е вече на повече от две години. Първоначалните ми намерения бяха да представям непознатата и богата история и култура на Хондурас, да популяризирам природните му красоти, а защо не и възможности за търговски контакти. Започнахме с руините на Копан и културата на маите. И работейки по един такъв проект случайно се натъкнах на съществуването на река България на карибското крайбрежие на Хондурас. Това беше безспорна новина за нашето общество. Започнахме проучвания, откри се непознатия факт за българската емиграция в тази централноамериканска държава и днешните и потомци. Изведнъж се оказа, че българо-хондураски контакти е имало от средата на 20-те години на ХХ век. В резултат на оповестяването на нашите издирвания, Хондурас започна да става все по-близък на българите. Само преди година в България за Хондурас се знаеха три неща: производител на банани, футболната война със Салвадор от 1969 г. и събитията от 28 юни 2009 г., когато бе отстранен от власт президента Мануел Селая. Днес нещата са коренно променени. Влезте в разширената търсачка на Гугъл и ако зададем като ключова дума „Хондурас” по критериите български език и страници от България, се появяват над 65 хиляди резултата. На водещо място са изведени изцяло положителни новини като една не малка част са генерирани от Дружеството за приятелство България – Хондурас. За постигането на този резултат от значение е и натрупания опит за създаване на събития и тяхното отразяване в медиите, който бях придобил по време на моя четиригодишен мандат като основател и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие, Македония. Бях си дал сметка, че отделните прояви в плана за дейност идват и си отиват, но е добре да остава някаква следа. Така започнах да документирам всяка проява и да работя с над 100 български национални и регионални медии, на които да подавам тази информация. Съхраних създадените контакти и след завръщането ми в България и по вече изградения модел започнах да популяризирам дейността на Дружеството за приятелство България – Хондурас. Освен това създадохме и собствен сайт. Той се превърна в своеобразен архив на българо-хондураските отношения. Тъй като в по-голямата си част сайтът е двуезичен, в него правят справка всички, интересуващи се от проблематиката. За една година имаме 684 посещения. Това е ключа към успеха.
- Кое е основното в дейността на дружеството през изтеклата година?
- Мисля, че в дейността ни се наблюдават три етапа. Първият започва със създаването на дружеството, което е непосредствено след събитията в Хондурас от 28 юни 2009 г. Тогава си дадох сметка, че страната изпада в частична международна изолация, спираха се помощите по различни програми, от което страдаше народа в Хондурас. Новото правителство на президента Роберто Мичелети бе декларирало, че остава на власт в рамките на периода до края на мандата и провеждането на редовните избори, т.е. само за няколко месеца. Поради тази причина беше ясно, че именно демократичността на предстоящите избори е ключа към решаване на кризата в Хондурас. Смятам, че през този период Европейската комисия не взе адекватно решение с отказа си да изпрати наблюдатели на изборите в Хондурас. В същото време редица авторитетни организации като например Народната партия в Испания декларираха, че сами ще изпратят наблюдатели. Тук трябва да споменем и апела на българския евродепутат Слави Бинев, който по време на участието си в заседанията на Евро-Латиноамерикнаската парламентарна асамблея в Панама от 28 до 30 октомври 2009 г. призова Европа да изпрати наблюдатели на изборите в Хондурас. През този период имахме активна кореспонденция с кабинета на Слави Бинев, разменяхме писма дори с Жозе Барозу. След провеждането на изборите в Хондурас на 29 ноември 2009 г., които бяха признати за свободни и демократични от ЕС, в това число и от България, взехме решение да свалим от сайта въпросните документи. Защото Хондурас имаше нужда да върви напред в своето развитие, а не непрекъснато да се припомня на обществото това, което го е разделило.
Вторият период започва с работата по проекта за проучване на река България и организирането на две експедиции, във втората от която, започнала на 24 май 2010 г., взехме участие и трима представители от България. Направихме много контакти в Хондурас, създадохме трайни приятелства с дона Мария дел Сокорро, директор на Дома на културата в Ла Сеиба и бивш популяризатор на хондураската култура в ООН, с фотографите Марвин Корралес и Нимер Алварадо и много други. Тук трябва да изтъкна и огромното съдействие, което ни оказаха властите в Хондурас по време на нашето гостуване там. Бяхме приети и на изключително високо държавно ниво – от вицепрезидента на Хондурас г-н Самуел Рейес, от министъра на културата г-н Бернард Мартинес, от Губернатора на департамента Атлантида г-н Венансио Сабио и т.н. По време на нашето посещение връчихме поздравителен адрес от българския министър на външните работи Николай Младенов до неговия хондураски колега Марио Канауати. Мисля, че нашето гостуване в Тегусигалпа беше истинското отваряне на вратите между България и Хондурас.
Третият етап е след нашето завръщане от Хондурас, когато съвместно със Съюза на народните читалища и Община Велико Търново организирахме няколко фотографски изложби, проведохме пресконференции, имахме различни срещи. Всички тези неща бяха отразени и в електронните, и в печатните медии. Информация за дейността ни се появи и зад граница.
- А какво не успяхте да свършите?
- Една година се оказа кратък период. Осъществените контакти са главно с неправителствени организации или с официални държавни институции. Това е една добра база и културното сътрудничество вече дава добри резултати. Амбицията ни сега е да насочим дейността си и към други сфери. Заел съм се да подготвя няколко научни публикации за Хондурас, за историята на българската емиграция там и за неговото актуално политическо развитие. Смятам, че материалите ще бъдат интересни, защото има на какво да се научим.
Имаме идеи да подпомогнем и стопанските контакти между Хондурас и България, защото това сътрудничество има потенциал. В момента Тегусигалпа отделя внимание на енергетиката като се строят малки водни централи. Даден е голям тласък и на инфраструктурата. В ход е реализацията на един голям проект – строителството на т.н. сух канал. Това е магистрала, която ще свързва Тихия и Атлантическия океан и ще улесни превоза на хора и стоки между двата океана. Освен това Хондурас е световно известен със своите пури, ром, тръстикова захар, кафе, банани и цитрусови плодове, месо и месни продукти, морски деликатеси, консерви, дървен материал, в това число и благородна дървесина. Както виждате, една част от тези продукти традиционно присъстват на българския и европейския пазари. В същото време България е изнасяла в Латинска Америка азотни торове, хранителни компоненти за животинските храни, ветеринарни препарати, водни генератори и др. Ето къде могат да се засекат търговските интереси на България и Хондурас.
- Хондурас и България не са ли твърде отдалечени и малки държави, за да имат такъв обмен?
- Аз говоря за потенциал. Двете държави не трябва да се разглеждат в рамките само на политическите си граници. Така например чрез членството си в ЕС България предлага и свободен достъп до целия европейски пазар. Нека не забравяме, че държавите от ЕС са вторият по значимост търговски партньор и много важен инвеститор в Латинска Америка. ЕС и страните от Латинска Америка вече приключиха банановата война за митническите тарифи и подписаха споразумение, което ще отвори значително европейските пазари за по-голям внос на банани. Освен това, играейки ролята на югоизточна граница на ЕС, България може да се разглежда и като предмостие към големите пазари в Източна Европа, Близкия изток и Задкавказието. В същото време интеграционни процеси текат и в Централна Америка. Така например по време на гостуването ми в Хондурас се запознах с няколко американски фирми, чийто офис е в Хондурас и от там развиват дейност в цяла Централна Америка. Така че глобализиращият се свят създава огромни възможности.
- Кое най-много Ви впечатли по време на гостуването Ви в Хондурас?
- В Хондурас е разпространена мисълта, че неговото богатство са хората. Мога да кажа, че видях една млада нация с голям жизнен потенциал. Този потенциал се увеличава и от усилията на хондураското правителство да се бори с бедността и да пропагандира необходимостта от достъпно за всички образование. И все пак най-много ме впечатли разнообразието от цветове и звуците в джунглата. Поради тази причина съм убеден в перспективите за развитието на туризма. От една страна Хондурас е изключително екзотичен и привлекателен за нас със своите природни красоти. Джунглата, карибското крайбрежие и островите крият много предизвикателства. Интересен обект са руините на Копан. Ето, наближава 2012 г., когато според календара на маите настъпва края на времето. На тази проблематика в България са издадени вече десетки книги. Това поражда сред нас българите желание да опознаем тази предколумбова култура. А класиката на маите е именно в Хондурас. Убеден съм, че ако в Хондурас се направят филми на тази тематика, те ще представляват интерес за българския зрител. От друга страна България със своите четири сезона може да се окаже привлекателна за хондурасците през зимата. Така че съм сигурен, че ще има взаимен туристически интерес. Важното е да има удобни полети. Знам, че е в ход проект по стартирането на чартърна линия, свързваща Милано в Италия с остров Роатан в Хондурас като веднъж седмично ще лети самолет. Това вече значително улеснява нещата и аз виждам потенциал в бъдещите туристически контакти.
Статистика за броя на посетителите в сайта за една година
La estadistica de los visitantes en el sitio para un año
- Señor Tashev, la Asociación presidida por usted, tiene tan sólo un año. Sabemos que en otros países existen otras asociaciones u organizaciones creadas para la amistad, sin embargo, sus ideas han llegado a una gran parte de la sociedad búlgara. ¿Cómo resulto esto?
- Para obtener este resultado han contribuido dos factores: la existencia de una buena idea y las oportunidades para su presentación en los medios de comunicación.
La idea de la aproximación con Honduras nos ha llevado más de dos años.
Mis intenciones iniciales fueron motivadas para representar a la desconocida y rica historia y cultura de Honduras, y popularizar por todas partes su belleza natural, sin descartar las oportunidades de crear contactos de negocios.
Empezamos con las Ruinas de Copán y la Cultura Maya, para luego trabajar en un proyecto muy interesante, puesto que se encontró casualmente en la costa caribeña de Honduras, la existencia del Río Bulgaria, único en el mundo con este nombre. Esta fue una noticia indiscutiblemente impactante para nuestra sociedad.
Fue así que empezamos los estudios investigativos y se descubrió el hecho desconocido e impresionante, de que existieron emigrantes búlgaros en este país centroamericano y que sus descendientes son numerosos. De repente, resultó que los contactos búlgaro-hondureños existen desde mediados de los años 20’s del siglo XX y fue así, que tras la promulgación de nuestras búsquedas, Honduras comenzó a acercarse a los búlgaros.
Hace un año en Bulgaria solamente se sabían tres cosas de Honduras: que es un país productor de plátanos, la guerra de las 100 horas entre El Salvador y Honduras, como consecuencia del fútbol en el año 1969 y los acontecimientos del 28 de junio de 2009, cuando fue retirado del poder José Manuel Zelaya Rosales.
Hoy, las cosas han cambiado radicalmente y si utilizamos el Internet y entramos a Google usando el buscador avanzado y escribimos la palabra clave “Honduras”, se podrá comprobar que con los criterios de lengua búlgara y páginas de Bulgaria, aparecen más de 65.000 resultados, ya que en los primeros lugares se promueven noticias sumamente positivas y una gran parte de ellas son generadas por la Asociación de Amistad Bulgaria – Honduras que me honro en presidir.
Para lograr este resultado ha sido muy importante la experiencia de crear eventos y presentarlos ante los medios de comunicación, lo que con el mayor agrado y esmero he llevado a cabo durante mi mandato de cuatro años como Fundador y Primer Director del Centro Cultural y de Información de la República de Bulgaria en Skopje, República Ex Yugoeslava de Macedonia, sumando a esto el convencimiento de que los acontecimientos en el plan de actividades vienen y se van, y lo mejor que podemos hacer es dejar algún rastro positivo y de gran valor. Fue así que empecé a documentar cada caso y popularizarlo en más de 100 medios de comunicación búlgaros, tanto nacionales como regionales.
Después de mi regreso en Bulgaria he guardado los contactos establecidos y usando el modelo construido, di comienzo a la promoción de las actividades para formar la Asociación de Amistad Bulgaria - Honduras; logrando luego crear su propio sitio web, el cual se convirtió en una especie de archivo para las relaciones búlgaro-hondureñas y como en su mayor parte el sitio es bilingüe, en él se consultan a todos los interesados en este tema y como resultado hemos tenido felizmente durante nuestro primer año un aproximado de 684 visitas a nuestro sitio, lo que es para nosotros, la clave del éxito.
- ¿Que es lo principal en la actividad de la Asociación durante este primer año?
- En nuestras actividades se observan tres etapas: La primera etapa comienza con la creación de la Asociación inmediatamente después de los acontecimientos en Honduras el 28 de junio de 2009, cuando me di cuenta de que el país cayó en un aislamiento internacional parcial, y que se detenía la ayuda provenida por una variedad de programas bilaterales e internacionales y que de todo esto sufría la gente en Honduras.
El gobierno que surgió en ese entonces y que estuvo a cargo de Don Roberto Micheletti declaro que su permanencia en el poder seria solo durante el período que quedaba hasta el final del mandato que ya estaba estipulado, es decir unos pocos meses ya que estaba cerca la celebración de las elecciones correspondientes y fue así, que se evidencio que el carácter democrático de las elecciones a llevarse a cabo, era la clave para resolver la crisis en Honduras.
Creo que durante este período, la Comisión Europea no tomó una decisión adecuada con la renuncia a enviar observadores a las elecciones en Honduras.
Al mismo tiempo, una serie de organizaciones prestigiosas como el Partido Popular en España, declararon que enviarían sus propios observadores.
Aquí hay que destacar el llamamiento del eurodiputado búlgaro Slavi Binev, quien durante su participación en las reuniones de la Asamblea Parlamentaria Euro-Latinoamericana en Panamá del 28 al 30 de octubre 2009 invocó a Europa que envíe observadores a las elecciones en Honduras y fue en este tiempo, que mantuvimos una correspondencia activa con la Oficina de la Slavi Binev, e intercambiando correspondencia incluso con el Señor José Barroso.
Después de las elecciones en Honduras el 29 de noviembre de 2009 que fueron reconocidas por la Unión Europea, como libres y democráticas incluyendo Bulgaria, decidimos bajar estos documentos del sitio, pensando que Honduras necesita avanzar en su desarrollo y no recordar constantemente al pueblo nada del pasado.
La segunda etapa comenzó con el proyecto de explorar el Río Bulgaria y la organización de dos expediciones: una en febrero 2010 y la segunda el 24 de mayo de 2010 a la cual se unieron tres representantes de Bulgaria.
Hicimos muchos contactos en Honduras, y creamos una amistad duradera con Doña María del Socorro Flores Matute, Directora de la Casa de la Cultura en La Ceiba y representante en esa ciudad de la Secretaria de Cultura, Artes y Deportes, quien además hace unos pocos años se desempeño como Promotora Honoraria de Cultura, Arte y Turismo de Honduras ante la ONU con sede en Nueva York, de igual manera, hemos contado con el apoyo de los eminentes fotógrafos Nimer Alvarado y Marvin Corrales, y muchas otras personas.
Debo señalar la amabilidad que nos brindaron las autoridades de Honduras durante nuestra visita, gracias a los contactos de Doña María del Socorro Flores Matute quien efectuó las diligencias necesarias, siendo ella la persona idónea para que nuestros objetivos y expectativas tuvieran éxito, también contamos con el apoyo del Licenciado Ángel Garcia, y como resultado de estas gestiones, tuvimos la gran satisfacción de habernos reunido a un nivel estatal muy alto, entre ellos: el Honorable Vicepresidente de Honduras, Ingeniero Samuel Reyes, el Ministro de Cultura, Sr. Bernard Martínez, la Licenciada Syntia Bennett Solomon, Viceministra de Turismo, la Lic. Carolina Maduro, Presidenta Ejecutiva de la Fundación FEREMA, el Gobernador del departamento de Atlántida Sr. Venancio Sabio, el Vice–Alcalde de La Ceiba entre otras personalidades.
Es oportuno mencionarte, que durante nuestra visita al Ministerio de Relaciones Exteriores de Honduras, entregamos una carta de felicitación del Ministro Búlgaro de Trabajos Exteriores, Señor Nikolay Mladenov a su homólogo hondureño, el Canciller don Mario Canahuatti, habiendo sido finamente atendidos por el Embajador Rafael Leiva Vivas, Director de la Academia Diplomática.
Creo que nuestra visita en Tegucigalpa fue la apertura real de puertas entre Bulgaria y Honduras.
La tercera etapa es después de nuestro regreso de Honduras, donde junto con la Unión de las Casas Búlgaras de Cultura y el Municipio de Veliko Tarnovo organizamos exposiciones fotográficas, celebramos algunas conferencias de prensa, y tuvimos varias reuniones, todas estas actividades fueron reflejadas en los medios de comunicación electrónicos e impresos y la información sobre nuestras actividades apareció siempre en el extranjero, con la idea de ir promoviendo la riqueza de la cultura, arte, historia y turismo de Honduras, así como de sus fiestas carnavalescas del mes de mayo.
- ¿Y qué no hicisteis?
- Un año es un período corto. Los contactos realizados son principalmente con organizaciones no gubernamentales o instituciones oficiales del estado. Este es un buen punto de partida y la cooperación cultural ya está dando buenos resultados. Nuestro objetivo ahora es orientar nuestras actividades а otras esferas.
Me he tomado el tiempo para trabajar en la preparación de varias publicaciones acerca de Honduras, sobre todo la historia de los emigrantes búlgaros allí y el desarrollo político actual de ese bello país y estoy seguro de que los materiales serán interesantes.
Tenemos la idea y toda la buena disposición de apoyar a los contactos económicos entre Honduras y Bulgaria, ya que esta colaboración tiene su potencial.
Sabemos que en Tegucigalpa se presta atención a la energía mediante la construcción de pequeñas centrales hidroeléctricas; se ha dado un gran impulso a la infraestructura, la construcción del así llamado canal seco, la cual es una carretera que conectará el Pacífico y el Atlántico y facilitará el transporte de personas y el comercio entre los dos océanos.
Por otra parte, Honduras es mundialmente famosa por sus puros, ron, caña de azúcar, café, plátanos y frutas cítricas, carne y productos cárnicos, pescados y mariscos, conservas, madera, incluida la madera noble. Como se puede ver, algunos de estos productos tradicionalmente asisten en los mercados búlgaros y europeos. Al mismo tiempo, Bulgaria ha exportado a América Latina fertilizante de nitrógeno, componentes para la alimentación animal, medicamentos veterinarios, generadores de agua y otros. Allí se pueden detectar a los intereses económicos comunes de Bulgaria y Honduras.
- Honduras y Bulgaria, ¿no son muy pequeños y lejanos países para tener este intercambio?
- Estoy hablando acerca de lo posible. Los dos países no deben considerarse sólo dentro de sus fronteras políticas.
Por ejemplo, a través de la permanencia en la UE, nuestro país Bulgaria también ofrece acceso libre a todo el mercado europeo. No olvidemos que la UE es el segundo socio comercial y un importante inversor en América Latina.
La UE y los países de América Latina han acabado la guerra del banano sobre las tarifas aduaneras y firmaron un acuerdo que impulsará significativamente a abrir a los mercados europeos para importar más plátanos. Por otra parte, jugando el papel de la frontera sureste de la UE, Bulgaria puede ser examinada como una cabeza de puente a los grandes mercados de Europa del Este, Oriente Medio y Transcaucasia.
Al mismo tiempo, procesos de integración transcurren en América Central. Por ejemplo, durante mi visita a Honduras, me reuní con varias empresas de EE.UU., cuya oficina se encuentra en Honduras y desde allí operan en toda América Central.
Así el mundo globalizado crea enormes oportunidades y mejores expectativas.
- ¿Que más le impresionó durante su estancia en Honduras?
- En Honduras existe el pensamiento que su riqueza es la gente. Puedo decir que vi una nación joven con un gran potencial vital.
Este potencial se incrementa por los esfuerzos del gobierno de Honduras para combatir la pobreza y promover la necesidad de la educación para todos.
Sin embargo, más me impresionó la variedad de colores y sonidos de la selva.
Por esta razón creo en las perspectivas de desarrollo del turismo.
Por un lado, Honduras es muy exótica y atractiva para nosotros con su belleza natural. En la selva, en la costa del caribe y las islas de la bahía, se encuentran muchos desafíos.
Algo que también es muy interesante son las Ruinas de Copán.
Como dentro de poco llegará el año 2012, siendo este el año que según el calendario maya, es el fin del tiempo. Sobre esta temática en Bulgaria ya han emitido decenas de libros. Esto nos ha interesado muchísimo y nosotros los búlgaros queremos saber más sobre esta cultura precolombina.
Estoy convencido también de que si en Honduras se producen películas de este tema, ellas será de interés para el público búlgaro.
Por otra parte Bulgaria, con sus cuatro estaciones del año puede ser atractiva para los hondureños durante el invierno. Así que estoy seguro de que habrá interés turístico mutuo.
Ahora, gracias al interés y esfuerzo de las autoridades de la bella Isla de Roatán y de sus habitantes emprendedores, hay vuelos convenientes.
Sé que se realizan con frecuencia vuelos chárter saliendo de la bella isla de Roatán a Milán en Italia. Esto ya facilitará mucho más las cosas y veo un potencial en los contactos turísticos futuros, cuyo interés y buena intención fue objeto de nuestra conversación con la distinguida Viceministra de Turismo, Licenciada Syntia Bennett Solomon, quien conoce muy bien y con gran profundidad este rubro.
Интервюто в превод на испански е публикувано в портала Europa - Honduras на адрес:
La entrevista se puede leer tambien en el portal Europa - Honduras en la siguiente dirección:
http://www.europa-honduras.eu/article_unaoasociacindeamistadbulgaria-honduras_310.html
