Статия във вестник "Стандарт", 24.01.2010 г.
Река България тече в Хондурас
Спас Ташев
При подготовката на общ проект на Съюза на народните читалища в България и Дружеството за приятелство България – Хондурас, неочаквано изниква един никому неизвестен поне у нас факт. В северната част на Хондурас има река, която на испански се нарича Рио Булгариа или река България. Липсата на подобна информация е разбираема, след като у нас малко неща се знаят за Хондурас – страна, с която България едва от 7 май 2004 г. има установени дипломатически отношения.
След продължителни проучвания стана ясно, че реката е открита от българи и те я кръстили в чест на своята родина. Но откъде българи в Хондурас? Подобни сведения не са отразени в нито една публикация.
Българското присъствие има своето логично обяснение. Климатичните условия в тази централноамериканска държава са изключително подходящи за тропическите плодове, поради което световно известни фирми са създавали там своите плантации за да задоволяват потребностите на международните пазари. Именно този бум в световната търговия се оказва притегателен за българските земеделски работници и те се озовават на брега на Карибско море.
През периода 1903 – 1920 г. италианците Вакаро и Д’Антони основават компанията Стандард Фрут. Установяват седалището си в малкото градче Ла Сеиба и това променя завинаги неговата съдба. Градът се нуждаел от много нови работници и благодарение на тях започва бързо да се разраства. Реколтата била толкова голяма, че се наложило да се построи влакова линия за нейното извозване до пристанището. И понеже компанията е италианска, набирала работници главно от Италия, но в по-малки количества и от Балканите. Така по непознатия бряг на Хондурас се появили български заселници.
Някои райони от вътрешността на Хондурас за един дълъг период от време били напълно неизследвани. Така например световно известните руини на маите в Копан са картографирани едва през 1834 г. Аналогична е била и ситуацията в началото на ХХ в. в района на Ла Сеиба, където силно наклоненият и пресечен планински терен затруднявал проникването към вътрешността. Само на 14 километра от морския бряг е върхът Пико Бонито с неговата височина от 2436 метра над морското равнище. Край града се вливала река, която нарекли Рио Данто, вероятно кръстена на единия от италианските собственици на плантацията Д’Антони. Нейното поречие, представляващо поредица от прагове и водопади, заобиколени от гъста джунгла, не било изследвано. На това предизвикателство се отдали пристигналите българи. Вървейки нагоре по течението, те стигнали планината Грасиас а Диос (Благодарение на Бога), част от веригата Кордилера де Номбре де Диос. Там в Рио Данто се вливала напълно непозната река, която българите нарекли Рио Булгариа. Сънародниците ни са оставили трайни следи в района на Ла Сеиба, в резултат на което реката и днес носи името Рио Булгариа. Това е единствения случай, при който български емигранти са повлияли върху топонимията на американския континент.
Част от Националния парк Пико Бонито
В наши дни град Ла Сеиба със своите 300 хиляди жители е третия по големина в Хондурас. Център е на департамента Атлантида, има голямо летище и пристанище. В региона все още живеят някои от потомците на заселилите се българи, а в Ла Сеиба е родът Паскови, с вече испанизираното име Паскуас. Поради изключително богатата, непокътната и красива природа, районът става все по-притегателен за чуждестранните екотуристи. Днес поречията на Рио Булгариа и по-голямата част на Рио Данто са включени в Националния парк Пико Бонито. Значението на двете реки нараства и от факта, че те дават 50 % от питейната вода на Ла Сеиба. А за бързите води на река България е разработен проект за монтирането на малък водноелектрически генератор от 2 мВт.
Българи има по цялото карибско крайбрежие
Поречието на река България все още не е добре проучено. За да се промени този факт, група ентусиасти от Фондация „Пико Бонито” по инициатива на Марвин Коралес, администратор на сайта „Графичната памет на Хондурас”, след приключване на дъждовния период ще проведат фотографска експедиция до изворите на Рио Булгариа. Целта е да се достави снимков материал, който да послужи за организирането в София на изложба, посветена на тази носеща името на страната ни река.
Задълбочаването на изследването за българското присъствие в Хондурас може да крие и други изненади. Защото се установява, че българи има не само в Ла Сеиба. Така например според един от водещите хондураски специалисти в областта на международните миграции д-р Хорхе Амая Банегас от университета в Тегусигалпа, „българи са се заселили не само в Ла Сеиба, а и по цялото карибско крайбрежие и други райони”.
Ето едно бяло петно в историята ни, на което България следва да отдели полагащото му се внимание. А българското присъствие може да се превърне в решителен фактор за задълбочаване на отношенията с Хондурас.
Un artículo en el periódico “Standart”, Sofía, 24.01.2010
Rio Bulgaria corre en Honduras
Spas Tashev
Durante la preparación de un proyecto conjunto de la Unión de las casas búlgaras de cultura y la Asociación de amistad Bulgaria – Honduras, de repente surge un hecho desconocido por la sociedad búlgara. En el Norte de Honduras hay un río que se llama Río Bulgaria. El desconocimiento de este hecho es comprensible si se tiene en cuenta que en Bulgaria se saben muy pocas cosas sobre Honduras – un país con que hemos establecido relaciones diplomáticas apenas desde el 7 de mayo del 2004. Después de extensas pesquisas podemos confirmar que el río fue ‘descubierto’ por búlgaros, quienes lo nombraron en honor a su patria. ¿Pero como llegaron dichos búlgaros a Honduras? /p. 20, continua a p. 26/
En ninguna otra publicación pudimos encontrar información adicional. En todo caso, la presencia búlgara tiene su explicación lógica. Las condiciones climáticas en este país centroamericano son muy convenientes para frutas tropicales, debido a eso compañías de presencia internacional han establecido allí plantaciones para satisfacer las necesidades del mercado mundial. Precisamente este auge del comercio internacional es la causa por la que algunos búlgaros llegaron a las orillas del Caribe.
Durante el periodo 1903 – 1920 los italianos Vaccaro y D`Antoni fundaron su compañía Standard Fruit. Ellos establecieron su sede en la pequeña ciudad de La Ceiba lo cual cambiaría para siempre su destino. La ciudad necesitaba de muchos trabajadores y gracias a ello su población comenzó a aumentar muy rápido. La cosecha era tan grande que para poder traerla al puerto tuvieron que construir una red de ferrocarril. Debido a que la compañía es italiana, llevaron trabajadores de Italia, pero también a pequeñas grupos de los Balcanes. Así es como en la costa atlántica de Honduras llegaron algunos inmigrantes búlgaros.
Algunas porciones del interior de Honduras se mantuvieron desconocidas por un largo periodo de tiempo. Por ejemplo las famosas ruinas de los mayas en Copan fueron descubiertas apenas en 1834. La región de La Ceiba estaba en una situación similar a principios de XX siglo. El terreno montañoso y soslayado dificultaba la penetración al interior. Solo a 14 km de la orilla del mar está el Pico Bonito con una altura de 2436 m sobre el nivel del mar y cerca de la ciudad desemboca el río Danto. Pero su lecho al interior del país, el cual presentaba una serie de cascadas y abismos rodeados de selva, no estaba explorado. A este desafío se entregaron los búlgaros. Andando a lo largo de su flujo, ellos dieron con la montaña Gracias a Dios, parte de la Cordillera de Nombre de Dios. Allí descubrieron un rio desconocido que afluía al Río Danto al cual los búlgaros llamaron Río Bulgaria.
Asi pues, nuestros compatriotas dejaron dicha huella perdurable en la región de La Ceiba que aun hoy día se conoce como Río Bulgaria. Esto es el único hecho en el continente americano, donde los inmigrantes búlgaros influyeron en su toponimia.
Una parte del Parque nacional Pico Bonito
Actualmente La Ceiba cuenta con unos 300 mil de habitantes y es la tercera ciudad más importante en Honduras. Es la cabecera del departamento de Atlántida, tiene aeropuerto internacional y un puerto de cabotaje en el caribe. En la región todavía viven algunos de los descendientes de los inmigrantes búlgaros. En La Ceiba vive la familia Pascuas, que se cree proviene originalmente del nombre búlgaro ‘Paskovi’. Debido a su rica, intacta y bella naturaleza, la región es un lugar muy atractivo para los ecoturistas extranjeros.
Hoy los lechos de Río Bulgaria y una parte de Río Danto están dentro del perímetro del Parque nacional Pico Bonito. La importancia de los dos ríos es significativa por el hecho que generan el 50 % del agua potable de La Ceiba. En las aguas rápidas de Río Bulgaria se esta considerando construir un proyecto ecológico de generación de energía renovable de 2 MW.
Búlgaros viven por todo el litoral caribe
El lecho del Río Bulgaria todavía no ha sido bien explorado. Para cambiar este hecho, un grupo de entusiastas de la Fundación Pico Bonito, bajo la iniciativa de Marvin Corrales, administrador del sitio ‘La memoria grafica de Honduras’,van a emprender una expedición fotográfica hasta los lugares donde nace Río Bulgaria. El objeto es colectar fotografías que servirán para organizar una exposición en Sofía, dedicada a este río que lleva el nombre de nuestro país.
La profundización de la investigación sobre la presencia búlgara talvez esconde otras sorpresas. Porque está comprobado que búlgaros no sólo vivieron en La Ceiba. Por ejemplo según las palabras de uno de los primordiales especialistas hondureños sobre las migraciones históricas internacionales Dr. Jorge Alberto Amaya Banegas de la Universidad pedagógica Nacional Francisco Morazán, “por supuesto llegaron búlgaros no solo a La Ceiba, sino a todo el litoral caribe y otras partes”.
Esto es un aspecto interesante en nuestra historia y Bulgaria debería darle la importancia que merece este hecho. La presencia búlgara puede convertirse en un factor positivo para profundizar las relaciones con Honduras.
